ИНТЕРЕСНО

КОЙ Е АСКЛЕПИЙ?

Асклепий (Асклепиос) в древногръцката митология е бог-лечител. Син е на Аполон и Коронида. (Аполодор, III, 10, 3) Пак Аполодор казва и версията според която Асклепий е син на Аполон и Арсиноя, правнучката на Персей. (Аполодор, III, 10, 3) Аполон убил бременната Коронида заради неверността й (според други версии, я убила Артемида), взел детето от тялото й и го изпратил да учи при кентавъра Хирон, от когото Асклепий изучил изкуството да се лекува. Когато натрупал достатъчно опит в лечителството, Атина му дала от кръвта, която капела от Медуза Горгона. Кръвта на горгоните имала магическа сила - тази, която капела от лявата страна на Горгоната, носела смърт, а тази от дясната, Асклепий използвал, за да спасява хората. Прославил се като изкусен лекар, който даже възкресявал мъртвите. За това нарушение, Зевс го убил с мълния, изкована от циклопите. За отмъщение, разгневеният Аполон убил циклопите и за това бил временно осъден да служи на смъртните.

Най-прочутото светилище на Асклепий се намирало в Епидавър (североизточен Пелопонес), където се стичали за изцеление хората от всички крайща на Гърция. Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъже, в разцвета на силите си, приличащ малко на Зевс. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезъла, около който имало обвита змия (понякога и две). По-късно негов символ станала чаша, обвита със змия — смок мишкар, известен и като Coluber aesculapii. Когато някой болен бивал изцелен, в жертва бил пренасян петел. На остров Кос се намирало известното светилище на Асклепий, а прочутите лекари на острова се считали за негови наследници.

Синове на Асклепий от неговата съпруга Епиона били Подалирий, Телесфор и Махаон. Асклепий имал и пет дъщери - богините Хигия ("здраве"), Панацея ("вселечителка"), Ясо ("лечение"), Аглая и Акесо - женските еквиваленти на Асклепий. В образа на Асклепий се съчават хтонически черти на земята - лечителка и представата за децата на боговете - герои, които със своята дързост нарушават равновеснието, установено от боговете олимпийци. В древноримската митология Асклепий се нарича Ескулап. Епидемията, разразила се в Рим през 293г. пр.н.е., накарала римляните да започнат да го почитат. Неговият храм се намирал в Рим, на остров Исола Тиберина в река Тибър. Днес на негово място се издига болницата Св.Вартоломей. Увековечен е на небето със съзвездието Змиеносец.


КАКВО Е ХОСПИС?



Грижите, които се предлагат в хосписите нямат за цел удължаване на човешкия живот или ускоряване на смъртта, а единствено полагане на палиативни грижи за терминално болни пациенти и подобряване качеството на живот в последните им дни. Основната цел на лечението в хосписа е не само да се лекува болестта на пациента, а и да се облекчат максимално страданията му посредством полаганите за него палиативни грижи. В този смисъл през 1990 г. Световната здравна организация дефинира понятието палиативни грижи като „Активната цялостна грижа за пациенти, чиято болест не се поддава на медикаментозно лечение. Преобладава (водещ е) контролът на болката и други симптоми, както и на психологични, социални и духовни проблеми. Целта на палиативните грижи е постигане на възможно най-добро качество на живот на пациентите и техните близки.“


РАННО РАЗВИТИЕ

Лингвистично, думата "хоспис" произлиза от латинската Hospes, дума, която служи двойно - за гости и домакини. Първите хосписи се смята, че са създадени през 11 век, около 1065г., когато за за първи път неизлечимо болни са допуснати в местата, посветени за лечение от кръстоносците. В началото на 14 век, по реда на хоспиталиерите на Св. Йоан от Йерусалим се открива първия хоспис в Родос, предназначен да осигури убежище за пътници и да се грижи за болни и умиращи. Хосписите процъфтяват през Средновековието, но изнемогват когато религиозните ордени биват разпръснати и се възобновяват през 17-ти век във Франция от Дъщерите на Милосърдието на Свети Винсент де Пол.

В същото време, хосписи са били установени, и в други области. В Обединеното кралство, вниманието е било насочено към нуждите на неизлечимо болните. В средата на 19-ти век Lancet и British Medical Journal публикува статия, насочена към нуждите на бедните неизлечимо болни за добро обслужване и хигиенни условия.Предприети са стъпки за подобряване на условията с откриването на Friedenheim в Лондон, който от 1892 предлага 35 легла за пациенти Още четири хосписа са установени в Лондон от 1905 година. В Австралия - Дома за Incurables в Аделаида (1879), Дом на мир "(1902) и Англиканската Къща на мира за умиращия в Сидни (1907). През 1899 г. в Ню Йорк бе открит Rose's Хоспис "който скоро се разширява в шест други града.

Сред най-влиятелните в началото на разработването на Хосписите са били ирландските Сестри на Милосърдието. През 1905 г. те отварят Хоспис св.Йосиф " в Лондон.Точно там през 1950-те, Cicely Сондърс разработва много от фундаменталните принципи на съвременната хоспис грижи.


ВЪЗХОДЪТ НА МОДЕРНОТО ДВИЖЕНИЕ ХОСПИС

Сондърс е английска медицинска сестра, чиито хронични здравословни проблеми я принуждават да упражнява професионалната си дейност в медико-социална насока. Тя развива по-топла връзка с една умираща полска бежанка, което й помага да затвърди идеите си за необходимостта от палиативни грижи, за да могат хората да се справят със своите страхове и тревоги, както и да им се осигури комфорт и облекчаване на физически симптоми. Сондърс започва доброволческа дейност в Св. Лука, където лекарите й казват, че би могла най-добре да влияе на лечението на неизлечимо болни като лекар. Сондърс влиза в медицинско училище , като същевременно продължава да работи като доброволец в Св. Йосиф. Когато се дипломира през 1957 г., тя започва работа там.

Сондърс слага акцент върху пациента, а не на болестта и въвежда понятието "обща болка", което включва психологически и духовни, както и физически аспекти. Тя експериментира с широк кръг от опиати за контрол на физическа болка, но са включени също така нуждата от семейството на пациента.

Тя разпространява философията си на международно равнище в серия от обиколки из САЩ, които започват през 1963 година. През 1967 г. Сондърс открива Хоспис Св. Кристофър . Горе-долу по същото време, когато Сондърс разпространява своите теории швейцарския психиатър Елизабет Кюблер-Рос също започва да разглежда социалните отговори на терминалното заболяване.

През 1984 г. д-р Жозефина Magno, способства за формирането на Американската академия на хосписите грижи и палиативната медицина. В борда на директорите на Международната асоциация за хосписни и палиативни грижи от 2008 г. има участници от различни страни като Шотландия, Аржентина, Хонконг и Уганда. Международната асоциация развива философията, че всяка страна трябва да разработи модел на палиативни грижи, основан на собствените си ресурси и условия, като ползва опита и на други страни, но за привеждане в съответствие на собствените си нужди. Стандарти за Палиативни и хоспис грижи са разработени в няколко страни по света, включително Австралия, Канада, Унгария, Италия, Япония, Молдова, Норвегия, Полша, Румъния, Испания, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените щати.

През 2006 г. в съединените щати въз основа на Националната организация за хосписни и палиативни грижи (NHPCO) и Обединеното кралство "Помогни на хосписите” правят съвместно международно изследване на световните практики за палиативни грижи. Тяхното изследване разкрива, че 15% от страните в света предлагат широко палиативни грижи, а 35% предлагат някаква форма на палиативните грижи.Към 2009 г., има около 10 000 програми международни програми предназначени за осигуряване на палиативни грижи, въпреки че терминът хоспис не винаги е за обозначаването на такива услуги.


В БЪЛГАРИЯ

Съгласно закона за лечебните заведения:

Хоспис е лечебно заведение с предмет на дейност - продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение предписано от лекар и специфични грижи за лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми. В методичното указание № 3 от 29.03.2000 г. дефиницията е разширена като е добавено,че дейността в хосписа е насочена и към лица в терминални състояния. Учредява се като търговско дружество и осъществява своята дейност след регистриране по реда на чл.40 от закона за лечебните заведения.

Съдебната регистрация на хосписите преминава през два етапа. Първият е свързан с изготвянето и приемането на учредителен акт или на дружествения договор. ЗЛЗ предвижда специфичното изискване, че в предмета на дейност на хосписа се вписват само дейностите, които лечебното заведение ще извършва. В закона има изрична забрана лечебните заведения да извършват каквито и да е търговски сделки, освен за нуждите на осъществяваната от тях медицинска дейност и за обслужване на пациентите. В наименованието на търговското дружество трябва задължително да се съдържа означение на вида на лечебното заведение, т. е. в наименованието трябва да фигурира „хоспис“.

По отношение на пациентите е посочено, че те се приемат в хосписите след насочване от лекар от лечебното заведение за първична медицинска помощ. От друга страна негативното становище от страна на лекаря не е препятствие за приемането на болния в хосписа. Пациентите могат да бъдат възрастни или деца.

Според глава дванадесета от ЗЛЗ източници за финансиране за всички видове лечебните заведения са: Националната здравноосигурителна каса, републиканският и общинският бюджет, доброволни здравноосигурителни фондове, дарения от местни и чуждестранни юридически и физически лица. По този начин е възможно приходите на лечебното заведение, независимо от вида му, да се формират чрез: постъпления от договори за оказана медицинска помощ, директни плащания от физически и юридически лица, плащания, направени по реда на Закона за здравното осигуряване, възстановяване на направени разходи от трета страна, целеви субсидии от републиканския бюджет, когато това е предвидено в Закона за републиканския бюджет, целеви субсидии от общинските бюджети, когато това е предвидено в тях, отдаване под наем на оборудване, помещения и площи, дарения, завещания, помощи и други източници. Изброяването не е ограничително и следователно лечебните заведения (с изключение в някои хипотези на държавните и общинските лечебни заведения) могат свободно да избират максимално ефективния за тях начин и ред, по който ще акумулират средства.

Според актуалното законодателство не е възможно хосписите да сключват договори с НЗОК и да получават финансиране по този ред. Хосписите към настоящия момент могат евентуално да получат финансиране от НЗОК не пряко, а само ако имат договор с определена болница в качеството си на подизпълнители на услуги, т. е. хосписите да осъществяват последващите палиативни грижи, които следват лечението в болниците. Такива договори за „съвместна дейност“ на практика между болниците и хосписите не се сключват, тъй като болниците не са заинтересовани да пренасочват средства, които биха могли сами да усвоят. Евентуалният интерес и нужда би се породил, ако болниците нямат достатъчно легла за настаняване на пациентите за последващо лечение или се приеме нормативно изискване за задължително настаняване на болни след активното лечение в болниците.

Държавни субсидии

Източник на финансиране на лечебни заведения, включително и хосписи, могат да бъдат държавните или общинските субсидии. Тук обаче следва да се отбележат сериозните ограничения, които са поставени към евентуалното финансиране по този ред. На първо място в закона изрично е отбелязано, че държавата и общините финансират чрез целеви субсидии само държавни или общински лечебни заведения . „Държавни“ или „общински“ са тези лечебни заведения, в които държавното или общинското участие е повече от 50 %. На второ място, тези целеви субсидии трябва изрично да са предварително предвидени в Закона за държавния бюджет, съответно в конкретните общински бюджети. Следващото ограничение е, че те се предоставят за определени цели или дейности, а именно: придобиване на дълготрайни материални активи; основен ремонт, свързан с преустройство на лечебното заведение; информационни технологии и системи; финансово оздравяване на обявените в несъстоятелност лечебни заведения за болнична помощ; лечебни заведения за болнична помощ; търговски дружества с държавно и общинско участие за осъществявана по договори с държавата и общините дейност. С оглед на последната хипотеза, държавните и общинските болници, които примерно биха имали договори с хосписи, в които да се извършва долекуването на пациентите, не могат да пренасочат средства от целевите субсидии, тъй като те са ограничени да го правят само за изпълнение на дейности по договори с държавата или общините.
Финансирането по този ред се подчинява на горепосочените ограничения.

Директни плащания

В случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения предоставят медицински услуги срещу формирана цена. Т. нар. „кешови“ плащания се определят индивидуално от лечебното заведение, като няма законовоустановени правила за тях. Тяхното определяне е свободно и се влияе на пазарен принцип – в зависимост от предлагането или търсенето. С оглед на отчитането на тези директни плащания, хосписът трябва да води съответното счетоводство. Все пак има ограничение относно определянето стойността на оказаните медицински услуги, като е поставено изискване, че в тях не може да се включват разходите за обучение на студенти, специализанти и докторанти, за продължителна квалификация и научни изследвания. Тези разходи са обект на допълнително уговаряне между евентуалния възложител и лечебното заведение.

При директните разходи възниква и следният проблем: ниските доходи в страната като цяло затрудняват акумулирането на средства по този ред за хосписите в България. Практиката показва, че така набраните средства са крайно незадоволителни и дори не могат да стигнат за покриване на минимално необходимите разходи за съществуването на лечебното заведение, без да се включва в това число закупуване на нужната апаратура, необходимият сграден фонд, задоволяване нуждите персонала, който е изключително натоварен в работата с терминално болните.

Донорски програми

Съществуват множество европейски програми за финансиране на дейности в здравеопазването. Известни са и редица благотворителни организации, които предоставят грантове именно на хосписи или най-общо на заведения с дейност в областта на палиативните грижи. Тъй като към настоящия момент хосписите в България според правно-организационната си форма могат да бъдат или търговски дружества по ТЗ, или кооперации, потенциалните спонсори се възпират от финансиране с аргумент, че тяхната политика е предоставянето на средства на нестопански организации, а не на търговски субекти, каквито са несъмнено търговските дружества и кооперациите. Често „хосписите“, за да ползват дарения, са принудени да се регистрират като Юридически лица с нестопанска цел, с предмет на дейност в областта на палиативните грижи. Това обаче не са лечебни заведения хосписи по смисъла на ЗЛЗ и не би следвало да могат да предоставят здравни услуги. Практиката показва, че е налице пълно смесване и препокриване на доставчиците на такъв род услуги, като не е ясно регламентиран техният статут и контрол върху дейността им.

Ползвани са материали на Български център за нестопанска право, Програмен и аналитичен център за европейско право.